Къс по къс те събирам във себе си,
а се ронят листо след листо:
майска роза, презряла от спомени,
уморена от много: "Защо?..."
... безразсъдно прегърна я вятърът -
изсушена от черни сълзи:
листи черни посипаха стряхата
и изгаснаха всички звезди...
Черен облак - космично знамение,
дъжд от розови черни листа...
Чух: "Анатема!"- пълно с презрение,
"Забрави! Просто трябва така..." ...