(... във черна позлата)
Къс по къс те събирам във себе си,
а се ронят листо след листо:
майска роза, презряла от спомени,
уморена от много: "Защо?..."
... безразсъдно прегърна я вятърът -
изсушена от черни сълзи:
листи черни посипаха стряхата
и изгаснаха всички звезди...
Черен облак - космично знамение,
дъжд от розови черни листа...
Чух: "Анатема!"- пълно с презрение,
"Забрави! Просто трябва така..."
"Да забравя?" - събирам листата.
Те са късче от моята плът,
моят свят разрушен на земята,
прах от конник, потеглил на път...
Черна есен, във черна позлата,
стелe розови черни листа
като черен килим по земята
с аромата на черна тъга...
© Нели Господинова All rights reserved.
