22 сент. 2009 г., 20:09

(... във черна позлата)

1.1K 0 18

Къс по къс те събирам във себе си,

а се ронят листо след листо:

майска роза, презряла от спомени,

уморена от много:  "Защо?..."

... безразсъдно прегърна я вятърът -

изсушена от черни сълзи:

листи черни посипаха стряхата

и изгаснаха всички звезди...

Черен облак - космично знамение,

дъжд от розови черни листа...

Чух:  "Анатема!"- пълно с презрение,

"Забрави! Просто трябва така..."

 "Да забравя?" - събирам листата.

Те са късче от моята плът,

моят свят разрушен на земята,

прах от конник, потеглил на път...

Черна есен, във черна позлата,

стелe розови черни листа

като черен килим по земята

с аромата на черна тъга...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих...
    Прекрасно заглавие!
  • Със четка натопена в златно
    напръскай черната земя.
    Животът е тъй много кратък
    Със четката - създай цветя!
    Листата черни зарови дълбоко
    да станат хумус в чернозем.
    От тях дърво ще израсте високо
    и ще обагри в свежо твоя ден!

    Мила Нели, красиви са стиховете ти, но не искам да си тъжна

  • Листи, сълзи и облаци
    Есен, позлата, килим и дойде тъга... все тъмни, черни.
    Така щом чуя и си добавям дъжд и светкавици.
    Ами да ,поетите харесвате ,сякаш ,мрачно настроение .
    Ох, едва накрая погледнах, че стихът е любовен... ок, де.Я по-ведро.
  • красиво е това черно
    Поздрав!
  • Много черно, Нели! Тежък стих...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...