Във нощ мастилено-горчива...
***
Във нощ мастилено-горчива,
със боси стъпки във снега
вървяха двама, без да питат
къде, защо и докога...
Съдбата ли ги бе събрала,
а може би случайността?
Наистина ли бяха заедно,
или пък просто на шега?
Не зная. Няма да науча.
А те вървяха все така.
Вървяха без да се страхуват
от студ, от мрак, от самота.
Две нощни сенки – той и тя –
обречени един на друг, се скитат.
Те бродят нейде по света
и търсят място под звездите.
27.06.2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
Хареса ми много.
