10 авг. 2006 г., 22:47

Във нощ мастилено-горчива...

869 0 6

***

 

 

Във нощ мастилено-горчива,

със боси стъпки във снега

вървяха двама, без да питат

къде, защо и докога...

 

Съдбата ли ги бе събрала,

а може би случайността?

Наистина ли бяха заедно,

или пък просто на шега?

 

Не зная. Няма да науча.

А те вървяха все така.

Вървяха без да се страхуват

от студ, от мрак, от самота.

 

Две нощни сенки – той и тя –

обречени един на друг, се скитат.

Те бродят нейде по света

и търсят място под звездите.

 

27.06.2004 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....