10 авг. 2006 г., 22:47

Във нощ мастилено-горчива...

867 0 6

***

 

 

Във нощ мастилено-горчива,

със боси стъпки във снега

вървяха двама, без да питат

къде, защо и докога...

 

Съдбата ли ги бе събрала,

а може би случайността?

Наистина ли бяха заедно,

или пък просто на шега?

 

Не зная. Няма да науча.

А те вървяха все така.

Вървяха без да се страхуват

от студ, от мрак, от самота.

 

Две нощни сенки – той и тя –

обречени един на друг, се скитат.

Те бродят нейде по света

и търсят място под звездите.

 

27.06.2004 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...