10 ago 2006, 22:47

Във нощ мастилено-горчива...

  Poesía
865 0 6

***

 

 

Във нощ мастилено-горчива,

със боси стъпки във снега

вървяха двама, без да питат

къде, защо и докога...

 

Съдбата ли ги бе събрала,

а може би случайността?

Наистина ли бяха заедно,

или пък просто на шега?

 

Не зная. Няма да науча.

А те вървяха все така.

Вървяха без да се страхуват

от студ, от мрак, от самота.

 

Две нощни сенки – той и тя –

обречени един на друг, се скитат.

Те бродят нейде по света

и търсят място под звездите.

 

27.06.2004 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....