10 ago 2006, 22:47

Във нощ мастилено-горчива...

  Poesía
868 0 6

***

 

 

Във нощ мастилено-горчива,

със боси стъпки във снега

вървяха двама, без да питат

къде, защо и докога...

 

Съдбата ли ги бе събрала,

а може би случайността?

Наистина ли бяха заедно,

или пък просто на шега?

 

Не зная. Няма да науча.

А те вървяха все така.

Вървяха без да се страхуват

от студ, от мрак, от самота.

 

Две нощни сенки – той и тя –

обречени един на друг, се скитат.

Те бродят нейде по света

и търсят място под звездите.

 

27.06.2004 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...