2.02.2006 г., 20:53

Във огледалото...

956 0 0



            Във огледалото...


край огледалото минавайки, разглеждат ме,
обратно върнах се и само мен съзирам;
глава извърнах, трепват любопитни образи...
изграждам план и си отивам.

взех малко огледалце скришом,
заставам във анфас и се усмихвам;
насреща се ухилва моя образ...
но малко по-зловещо струвами се .

обръщам се и бавно бъркам в джоба,
с другата ръка спирали розови рисувам;
изстрелвам поглед бърз към мойто отражение...
лудешкия му поглед спиралите поглъща.

засмях се диво в ре диез и се обърнах,
за да се погледна във очите;
търся, но другия го няма...
уплашен е от свойто отражение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...