... във теб горя...
Събличам те във празничните вечери,
а в делничните те обличам в зов.
Намятам сенките, прикрити из дворовете,
със твоя лик, и имам те във мен Любов.
Завързвам с безпосочията тишината,
която с бурите расте навътре в мен.
И в кроткото на само твойте длани
пак търся утрото на своя ден.
Добрувам те дълбоко във душата,
а в плиткото проклинам онзи миг,
във който си изгубих свободата,
да те живея в сплитъка от стих.
Жабясваха кристалните ми извори
без светлината в твоите очи,
без дланите ти пареха въздишките,
затъкнали гърдите ми с горчивини.
През преспите - безкрайни разстояния
намерих път и времето се спря...
Аз имам те във всичкото от себе си.
Сега догонваш мен, а аз във теб горя...
а в делничните те обличам в зов.
Намятам сенките, прикрити из дворовете,
със твоя лик, и имам те във мен Любов.
Завързвам с безпосочията тишината,
която с бурите расте навътре в мен.
И в кроткото на само твойте длани
пак търся утрото на своя ден.
Добрувам те дълбоко във душата,
а в плиткото проклинам онзи миг,
във който си изгубих свободата,
да те живея в сплитъка от стих.
Жабясваха кристалните ми извори
без светлината в твоите очи,
без дланите ти пареха въздишките,
затъкнали гърдите ми с горчивини.
През преспите - безкрайни разстояния
намерих път и времето се спря...
Аз имам те във всичкото от себе си.
Сега догонваш мен, а аз във теб горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
