Събличам те във празничните вечери,
а в делничните те обличам в зов.
Намятам сенките, прикрити из дворовете,
със твоя лик, и имам те във мен Любов.
Завързвам с безпосочията тишината,
която с бурите расте навътре в мен.
И в кроткото на само твойте длани
пак търся утрото на своя ден.
Добрувам те дълбоко във душата,
а в плиткото проклинам онзи миг,
във който си изгубих свободата,
да те живея в сплитъка от стих. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up