21.12.2006 г., 12:06

ВЪВ ВИХЪРА НА ЛЮБОВТА

1.3K 0 22

     Във вихъра на Любовта

            

           blueneo & Белоснежka

 

Бушувам от страст във огън метежен,
окови разчупвам за мига ни мечтан.
И времето спира за допир последен,
обгърни ме нежно с трепереща длан.

 

Докосвам те плахо, целувам с очи...

с устни алени пия горчивия страх –

само твоето име в душата трепти...

що е щастие, мили, с тебе разбрах.

 

Сърцето пленяваш със поглед-жарава –

и губя дъха си в самодивски коси...

белоснежна магия – аз те искам такава,

ти си пламък любовен във моите дни!

 

Като капка роса си за жадните устни...

промълвили в тъмата тих благослов...

ти разкъса тъгата в нощите пусти –

аз те искам завинаги – тебе, Любов...

 

Пътеките сляхме... на тебе се вричам...

Без думи ти шепна, немея от страст...

Ти си сбъднато щастие, как те обичам!

Нека вечна е, Обич, любовната власт!

 

 

20.12.2006г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, невероятен дует!!!
    Много красиво и нежно и завладяващо!
    С усмивки
    Веси
    от мен 6
  • Прекрасен вихър ви е завъртял,
    с чудна нежност стиха се е създал.
    Такава обич който не е познал
    красивото в света не е разбрал.

    Поздрав и усмивка за дуета ви.
    Звучите прекрасно Гери и Марти.

  • Много ми хареса!!!
    Поздрави и на двамата
  • Моите поздравления!
    Невероятни сте!
  • Толкова е хубаво!
    Поздравявам ви и двамата.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....