В вселената
на мислите
се лутам,
в ръцете си
държа кълбо,
ту го навивам,
ту развивам
и аз не знам
защо...
Понякога
достигам
до средата
а после
и отвъд...
Поглеждам се,
звучи познато
е значи съм
на правилния път...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени