Замислени и мълчаливи,
вълшебни в късен нощен час,
във всички сънища красиви
най-много тебе искам аз,
Във всички сънища аз зная,
докосваш моята душа,
в очите ти откривам нежна
любов – безкрайна светлина.
Във всички сънища пулсира
със обич твоето сърце
и оня пристан тих намира,
във който няма ветрове.
Душите ни се сливат тъжни,
защото знаят, че е сън…
Пробягват бързо часовете,
изчезваш ти и светло е навън.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени