Във въздишките на светулките...
Във въздишките на светулките...
„Ако имаш мечта, позволи и да се сбъдне...”
...Когато нещо ни измъчва
и рисува черното в живота...
Трябва да създадем мечтите,
да споделяме със сърцето,
да говорим с делата си,
и думите в тях да са искрени...
времето в мига да спрем...
Трябва да повярваме в слънцето...,
което свети еднакво за всички ни...
да подадем ръката на свободата
като птица от клетката да полетим...
И с магията съкровена на любовта
да изпарим злобата и тъмнината...
За да те изпитам, моя мечта...
ще ти се споделя и отдам изцяло...
За да те докосна ще те изпивам..
в стихове като поет, моя поезия...
За да те сбъдна ще ти бъда
градинар и ще се грижа за теб...
както Малкия принц за своята роза...
За да вървя напред и нагоре към теб...
ще следвам ангелите на които си небето...
За да стигна до теб, ще търся себе си....
без лъжи и лицемерие, без предразсъдъци...
За да стигна до теб ще превърна...
страховете си в сила и ще достигна звездите...
За да те почувствам в себе си...по - силно
от всякога ще потъна в морето от чувства...
опиянена в танца на лъчите под дъгата им...
За да стигна да теб ще тичам под дъжда...
все към усмивките и сълзите на небето...
За да те сбъдна, моя толкова мечтана мечта
ще те пея във въздишките на светулките...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени