Във въздишките на светулките...

„Ако имаш мечта, позволи и да се сбъдне...”

...Когато нещо ни измъчва

и рисува черното в живота...

Трябва да създадем мечтите,

да споделяме със сърцето,

да говорим с делата си,

и думите в тях да са искрени...

времето в мига да спрем...

Трябва да повярваме в слънцето...,

което свети еднакво за всички ни...

да подадем ръката на свободата

като птица от клетката да полетим...

И с магията съкровена на любовта

да изпарим злобата и тъмнината...

За да те изпитам, моя мечта...

ще ти се споделя и отдам изцяло...

За да те докосна ще те изпивам..

в стихове като поет, моя поезия...

За да те сбъдна ще ти бъда

градинар и ще се грижа за теб...

както Малкия принц за своята роза...

За да вървя напред и нагоре към теб...

ще следвам ангелите на които си небето...

За да стигна до теб, ще търся себе си....

без лъжи и лицемерие, без предразсъдъци...

За да стигна до теб ще превърна...

страховете си в сила и ще достигна звездите...

За да те почувствам в себе си...по - силно

от всякога ще потъна в морето от чувства...

опиянена в танца на лъчите под дъгата им...

За да стигна да теб ще тичам под дъжда...

все към усмивките и сълзите на небето...

За да те сбъдна, моя толкова мечтана мечта

ще те пея във въздишките на светулките...