13 нояб. 2017 г., 00:48

Във въздишките на светулките...

839 2 1

Във въздишките на светулките...

 

„Ако имаш мечта, позволи и да се сбъдне...”

 

...Когато нещо ни измъчва

и рисува черното в живота...

Трябва да създадем мечтите,

да споделяме със сърцето,

да говорим с делата си,

и думите в тях да са искрени...

времето в мига да спрем...

 

Трябва да повярваме в слънцето...,

което свети еднакво за всички ни...

да подадем ръката на свободата

като птица от клетката да полетим...

И с магията съкровена на любовта

да изпарим злобата и тъмнината...

 

За да те изпитам, моя мечта...

ще ти се споделя и отдам изцяло...

За да те докосна ще те изпивам..

в стихове като поет, моя поезия...

За да те сбъдна ще ти бъда

градинар и ще се грижа за теб...

както Малкия принц за своята роза...

 

За да вървя напред и нагоре към теб...

ще следвам ангелите на които си небето...

За да стигна до теб, ще търся себе си....

без лъжи и лицемерие, без предразсъдъци...

За да стигна до теб ще превърна...

страховете си в сила и ще достигна звездите...

 

За да те почувствам в себе си...по - силно

от всякога ще потъна в морето от чувства...

опиянена в танца на лъчите под дъгата им...

За да стигна да теб ще тичам под дъжда...

все към усмивките и сълзите на небето...

За да те сбъдна, моя толкова мечтана мечта

ще те пея във въздишките на светулките...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...