iral (Мария Гюзелева)
36 448
25.03.2009 г., 18:36 ч.

Въведение 

  Поезия
835 0 3

 

Въведоха ме те тогава.

Така е, като обещаха.

Нагоре се изкачвах във забрава -

безброй обаче бяха стъпалата.

            Но минах ги. Оставиха ме горе.

            А те останаха без мен навън от храма.

            Ала не можех с Бог да споря!

            Приех го в себе си без драма!

Играеше светът по правила обаче.

Дете не бях, но искаше ми се да бъда.

Запазих спомена за стъпалата в паметта си.

И осъзнах, че вече съм осъдена.

            Проблесна ми - след време ще е друго.

            Щом си избраница - ще плащаш, няма начин.

            Да отлетя от храма трябва чудо -

            (поне детето в мен оставих да поплаче).

А после - Ангелът пристигна с „Аве!"

И радвах се, уви, за кратко.

Човек съм аз - какво да правя?

Ще му е нужен тук и смъртен татко.

            Та тъй се стекоха нещата.

            И аз научих в свойто въведение -

            щом там отвъд не водят стъпалата,

            ще трябва да измоля възнесение. 

                                                  22.11.2008 г.

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина нестандартен поглед. И аз те приветствам!
  • Привет и от мен!
    Това е просто едно стихотворение! Нали Твореца трябва да умее да гледа през различни страни и очи!
    Това му е хубавото на нашата "професия" - да видим нещо ново и различно!
    Пък на който не му харесва, да не му харесва!
    Това си е негово мнение!
    Поздрави и усмивки от мен!
  • Интересен ракурс върху събитията!...
    Поздрави за смелостта да погледнеш и от "другата страна", незвисимо дали са верни или не!
    Честито Благовещение!
Предложения
: ??:??