Въведение
Въведоха ме те тогава.
Така е, като обещаха.
Нагоре се изкачвах във забрава -
безброй обаче бяха стъпалата.
Но минах ги. Оставиха ме горе.
А те останаха без мен навън от храма.
Ала не можех с Бог да споря!
Приех го в себе си без драма!
Играеше светът по правила обаче.
Дете не бях, но искаше ми се да бъда.
Запазих спомена за стъпалата в паметта си.
И осъзнах, че вече съм осъдена.
Проблесна ми - след време ще е друго.
Щом си избраница - ще плащаш, няма начин.
Да отлетя от храма трябва чудо -
(поне детето в мен оставих да поплаче).
А после - Ангелът пристигна с „Аве!"
И радвах се, уви, за кратко.
Човек съм аз - какво да правя?
Ще му е нужен тук и смъртен татко.
Та тъй се стекоха нещата.
И аз научих в свойто въведение -
щом там отвъд не водят стъпалата,
ще трябва да измоля възнесение.
22.11.2008 г.
© Мария Гюзелева All rights reserved.
