10.02.2024 г., 18:24

Въведение в изкушение

654 0 0

                      / "... ала горко томува, който

                        въвежда в изкушение. /

 

Ще дойдеш ли със мен

във дядовата къща

дето керемидената стряха

е покрила времето,

а то като в приют

за изоставени от Вечността

по спомените си за нас

сподавено преглъща?

 

Горкото - подобно нам -

във нас и то е временно...

 

И остави го Твоя

пък

било каквото е било.

А и Моята

е вече подразбрала

за трепетното ни подтичване по тъча

и едва устисква май

да ме превари -

за нов

от вариантите живот безкрайни:

и Тя и Той - ще го преглътнат.

 

И облечи,

ама онааази рокля - бялата.

А аз поел

дълбоко въздух

от доднешното си давене

ще сдуя перки

и в кръста ще се стъкна

с колана ученическия -

с катарамата,

която в практика по шлосерство направих,

та, Бога ми - да се напънем

с две напред-една назад,

подпийнали

от 55 годишните си бурета

със колеблива мъдрост,

подкрепяйки те -

най-после да го изкатерим

скърцащият вече Стълбищник,

запратили по дяволите

компромисите в любовта от свадите

в апартаментното си смрачно катадневие.

 

Ще се шмугнем сведени във одаята

и на пода

върху китеника вълнен - 

шарения

ще прилегнем сгушени на топличко

с примигнали очи от свян

да си припомним

някогашната си игра

на чичо доктор.

 

... Велик е Бог,

ала те отне от мен гидията

въвеждайки те в изпитания

със Г. от детската, когото бих

задето ти ядеше от бисквитките,

а ти със мартеничка ме окичи

и приемаше поканите ми за игра

на мнооого болна ти,

а аз от бърза помощ -

твой спасител...

 

И отново пак -

ще те спася

житейски поболяна от действителност

в безпосочно лутане

в неизвестността

и безуспешно търсене на истината

с нова

изкушаваща покана за игра

във дядовата къща,

върху китеника.

 

А Той,

не въвелият те в проклетията,

истинският Той - Спасителят -

ще прости и окъснялата ни дързост да изпитаме

и Любовта,

и искреното детско вричане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© никодим попникодимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...