Въздиша мракът в нощ изпратена,

                                          със залп от погледи прострелва тишината,

                                          на среща с утрото събуди вятъра,

                                          подмамен от светкавица във тъмнината.

                                          Откъсвам времето с прегръдка облачна

                                          и разлюляното небе поглеждам боса,

                                          ревниво скитали са мойте спомени

                                          в дъха на младост среброкоса.

                                          Не ми се свидят, днес ги зачертавам,

                                          те искат да съм строга посивяла,

                                          небе, земя и всичко ще раздавам -

                                          за теб, Любов, аз вечно бих живяла!