Разпалени са ти свещичките, горят.
Пронизват ми душата с пламък.
Зениците ти, впити в мен, изгарят,
преграда помежду ни, че не трябва...
със шепот тих, от устните отронен ,
да се разпръскват всичките съмнения,
ала въздишката ти - звън камбанен,
убежище ми става от доверия.
Потъвам в необятна, нежна власт,
и зная, че листо си ми от Рая,
и лек за болката ми от вълшебност,
и на кое небе съм вече не гадая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация