Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени.
По устните контурна е тъгата.
Дерзаещи - мечтите уловени,
римуват се в поредната поанта.
Във дните ти понякога се спирах.
Почивах на ръба на тишината.
И сгушена на рамото примирах,
но чувствах се самотна... непозната. ...