Въздишките
Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени.
По устните контурна е тъгата.
Дерзаещи - мечтите уловени,
римуват се в поредната поанта.
Във дните ти понякога се спирах.
Почивах на ръба на тишината.
И сгушена на рамото примирах,
но чувствах се самотна... непозната.
Присъствена сега, от утре - спомен.
Обичана сега... това ми стига.
Часовникът е тази нощ бездомен,
но чувам го откъслечно... не спира.
Въздишките са много. Непосилни.
А болката е много скъпа, много...
Сега сме слаби... утре ще сме силни.
Тогава ще си кажем: "Сбогом... сбогом"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
