Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
13 nov 2007, 14:52

Въздишките 

  Poesía » De amor
1123 0 28

Въздишките са много. Непосилни.

Сълзите -  безконечното разпятие.

Не искам днес да плача, уморих се.

Посях те вътре в мен... като зачатие.

Очите ти са тъмни. Уморени.

По устните контурна е тъгата.

Дерзаещи -  мечтите уловени,

римуват се в поредната поанта.

Във дните ти понякога се спирах.

Почивах на ръба на тишината.

И сгушена на рамото примирах,

но чувствах се самотна... непозната.

Присъствена сега, от утре -  спомен.

Обичана сега... това ми стига.

Часовникът е тази нощ бездомен,

но чувам го откъслечно... не спира.

Въздишките са много. Непосилни.

А болката е много скъпа, много...

Сега сме слаби... утре ще сме силни.

Тогава ще си кажем: "Сбогом... сбогом"!      

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??