Въздухът
На пръсти покрай свойта самота
вървя и се опитвам да съм друга.
От мен струи тъгата на света
и въздухът е лют, горчив и лугав.
Жадуваща за нежност е плътта
и кожата, за обич отмаляла,
разпуква се от взрива на страстта
и въздухът е нажежен до бяло.
Повикана - към себе си вървя.
На сетивата си се доверявам.
Вибрирам. Чувствам. Аз съм тетива
и въздухът край мене озверява.
Успокоена пролетна вода
в коритото си бавно се прибира,
забравила живота под леда.
И въздухът от щастие замира.
вървя и се опитвам да съм друга.
От мен струи тъгата на света
и въздухът е лют, горчив и лугав.
Жадуваща за нежност е плътта
и кожата, за обич отмаляла,
разпуква се от взрива на страстта
и въздухът е нажежен до бяло.
Повикана - към себе си вървя.
На сетивата си се доверявам.
Вибрирам. Чувствам. Аз съм тетива
и въздухът край мене озверява.
Успокоена пролетна вода
в коритото си бавно се прибира,
забравила живота под леда.
И въздухът от щастие замира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
