jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
24 sept 2007, 8:58

Въздухът 

  Poesía
714 0 14
На пръсти покрай свойта самота
вървя и се опитвам да съм друга.
От мен струи тъгата на света
и въздухът е лют, горчив и лугав.

Жадуваща за нежност е плътта
и кожата, за обич отмаляла,
разпуква се от взрива на страстта
и въздухът е нажежен до бяло.

Повикана - към себе си вървя.
На сетивата си се доверявам.
Вибрирам. Чувствам. Аз съм тетива
и въздухът край мене озверява.

Успокоена пролетна вода
в коритото си бавно се прибира,
забравила живота под леда.
И въздухът от щастие замира.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??