9.06.2019 г., 23:15  

Бе в синя шир

2K 19 29

"На клепките ми грее светъл сън

и моля се дано да те достигне..."

 

 

 

 

 

Виж птиците политнали нагоре

се връщат на земята, но без рани.

Не знаят хората, така не могат –

да падат от високо, без да страдат.

Защото там, където те обикнах,

бе синя шир на обич без пощада.

Летях към теб, но все не те достигах,

а ехото, прошепваше ми: падай.

Не, аз не чувах. Стигаше ми само,

в очите ти да видя светлината.

Но теб те нямаше, а мойто рамо,

се счупи от стремежа на тълпата.

Ранените се блъскаха край мене,

телата им отскачаха в скалите,

а новите летящи, устремени,

пристигаха с хипноза на очите.

Рисуваха напъпили памуци,

по облаци издялани от пръсти.

Гореше над памука ярко слънце,

и впиваше по кожата ми устни.

Прогаряше човешката ми стигма,

очите ти далечен сън, искрица.

С ръцете си, не можех да те стигна.

Не бях ни падаща. Нито пък птица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...