Възхитителна любов
Облаче бяло беше над нас,
срещнахте се тайно в уречения час.
В поточето малко течеше вода,
а вятърът галеше нейната коса.
Звездите в небето бяха стотици,
сякаш прехвърчаха любовни искрици.
Погледна ме с поглед омаен
и аз поисках този миг да бе безкраен.
Във синята бездна потопена луна,
осветяваща прекрасно красивата жена.
Отдадохме се на целувка продължителна,
знак за любовта ни възхитителна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
