Облаче бяло беше над нас,
срещнахте се тайно в уречения час.
В поточето малко течеше вода,
а вятърът галеше нейната коса.
Звездите в небето бяха стотици,
сякаш прехвърчаха любовни искрици.
Погледна ме с поглед омаен
и аз поисках този миг да бе безкраен.
Във синята бездна потопена луна,
осветяваща прекрасно красивата жена.
Отдадохме се на целувка продължителна,
знак за любовта ни възхитителна…
© Марин Маринов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
