Облаче бяло беше над нас,
срещнахте се тайно в уречения час.
В поточето малко течеше вода,
а вятърът галеше нейната коса.
Звездите в небето бяха стотици,
сякаш прехвърчаха любовни искрици.
Погледна ме с поглед омаен
и аз поисках този миг да бе безкраен.
Във синята бездна потопена луна,
осветяваща прекрасно красивата жена.
Отдадохме се на целувка продължителна,
знак за любовта ни възхитителна…
© Марин Маринов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
