Боядисах душата си. Празнично. Сто дъги в нея днес се пресичат. Възкресих и мечтите си страстни. Пожелах всички да се обичат. Сам измих на врага си ръцете. Снех вината му, в мир го облякох: вместо трънен венец – бяло цвете, вместо чаша отрова пък – мляко. Светлина пожелах си да блесне, та със слънце замесих погача. Ругатните превърнах във песни и разсмях тези, дето все плачат. И ми стана красиво. Христово. Празник правят и няколко строфи. Щом след злото възкръсваш отново, без съмнение - значи любов е.
Разбираемо и просто четири куплета ни въвеждат в една надреалност, в която се живее по законите на творбата и по никакъв друг начин. Те настояват за автентичност на описваното, която има малко общо с органиката. Ах, защо не може Великден да е винаги, тръните по пътя -цветя, отровата - мляко. А опрощението - норма. Ама не може... Затова да се радваме на порива, на желанието, на стиха. Поздрав, Мартин!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.