Възкресение
Боядисах душата си. Празнично.
Сто дъги в нея днес се пресичат.
Възкресих и мечтите си страстни.
Пожелах всички да се обичат.
Сам измих на врага си ръцете.
Снех вината му, в мир го облякох:
вместо трънен венец – бяло цвете,
вместо чаша отрова пък – мляко.
Светлина пожелах си да блесне,
та със слънце замесих погача.
Ругатните превърнах във песни
и разсмях тези, дето все плачат.
И ми стана красиво. Христово.
Празник правят и няколко строфи.
Щом след злото възкръсваш отново,
без съмнение - значи любов е.
© Мартин Спасов All rights reserved.
