4.04.2018 г., 11:12

Възкресение

926 6 7

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.

Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя
и поръси тревите с вода осветена росата,
вечен изгрев, над бял хоризонт, поздрави пролетта,
прероди се в девойка дълбокият пулс на земята.

Теменуги дариха на слънцето син аромат,
минзухари-свещички път към нова мечта очертаха,
белогрив развигор се изви, на акорди богат
и дърветата, в миг, самодивско хоро разлюляха.

С въздух свеж дробовете напълни и камъкът стар,
чучулиги опиха се с дъх на надежда, до пръсване.
С благодарност изпълни се всичко за чудния дар - 
всяка пролет светът за живот и любов да възкръсва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...