Самодива (Вики)
528 5992
4.04.2018 г., 11:12 ч.

Възкресение 

  Поезия
687 6 8

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.

Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя
и поръси тревите с вода осветена росата,
вечен изгрев, над бял хоризонт, поздрави пролетта,
прероди се в девойка дълбокият пулс на земята.

Теменуги дариха на слънцето син аромат,
минзухари-свещички път към нова мечта очертаха,
белогрив развигор се изви, на акорди богат
и дърветата, в миг, самодивско хоро разлюляха.

С въздух свеж дробовете напълни и камъкът стар,
чучулиги опиха се с дъх на надежда, до пръсване.
С благодарност изпълни се всичко за чудния дар - 
всяка пролет светът за живот и любов да възкръсва.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??