Apr 4, 2018, 11:12 AM

Възкресение

  Poetry
925 6 7

Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.

Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя
и поръси тревите с вода осветена росата,
вечен изгрев, над бял хоризонт, поздрави пролетта,
прероди се в девойка дълбокият пулс на земята.

Теменуги дариха на слънцето син аромат,
минзухари-свещички път към нова мечта очертаха,
белогрив развигор се изви, на акорди богат
и дърветата, в миг, самодивско хоро разлюляха.

С въздух свеж дробовете напълни и камъкът стар,
чучулиги опиха се с дъх на надежда, до пръсване.
С благодарност изпълни се всичко за чудния дар - 
всяка пролет светът за живот и любов да възкръсва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...