ПетяБогданова-Детелина (Петя Маркова)
35 23
8.04.2018 г., 17:35 ч.

Възкресение 

  Поезия » Философска
1045 0 3

Ангел мой...

А кога ли теб видях за първи път?

Дали човек ти бе от кръв и плът?

Или късчето надежда,

което все зад ъгъла поглежда,

когато сме изгубили вкуса му.

Дали те виждам със сърцето само,

щом горчивото във чашата прелее

и смисълът зачудя се къде е...?

Когато мисля, че съм най-сама,

олюляваща се там, пред пропастта,

ръката ти със белези и кърви 

усещам в скута си ме дърпа

и зная как да те наричам - чудо!

Денят е нов, велик, сърцето бие лудо,

отново се родих, а гробницата - празна,

щом любов, теб пуснах вътре,

душата полетя към ново утре!

 

© Петя Маркова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Великден »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??