Възкресение
Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,
в което Сатана е господар...
Божествени Исусе, днес спаси ме!
Отлъчих се от своята душа.
Превърнат в блудната овца се скитам,
осъден в себе си да съгреша.
Дълбоко в мен си, Господи любими,
светилникът единствен сред тъма.
Ти - пламъчето в тази вечна зима,
от вълчи сенки - кълн виделина.
И дай ми вяра по вода да ходя,
та в стадото да се завърна пак.
Моретата безбройни ще пребродя,
преобразил се в бродника-моряк.
Синапеното зрънце търся още -
за мене руно златно на Язон.
Все дирех го в светите мощи,
но никога на Твоя небосклон.
А то е там - на хоризонта зноен,
изгарящ девствените ми недра.
Кълбото огнено в стихиите поройни,
с което мигом ще се преродя.
Захвърлил своята лернейска кожа,
ще бъда Теб, Исусе съкровен!
Чело положил в Твоето подножие,
в Христос ще бъда жив и възкресен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
