Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,
в което Сатана е господар...
Божествени Исусе, днес спаси ме!
Отлъчих се от своята душа.
Превърнат в блудната овца се скитам,
осъден в себе си да съгреша.
Дълбоко в мен си, Господи любими,
светилникът единствен сред тъма.
Ти - пламъчето в тази вечна зима,
от вълчи сенки - кълн виделина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация