Колкото пъти е нужно,
ще подхващам старата песен,
за това,че ние трябва задружно,
пилците да броиме на есен.
Спасение винаги съществува,
за тези що го желаят и търсят,
То,с пари не може,да се купува,
а в страдания и мъки възкръсва.
В строгото училище на Живота,
ако не се научим,да отхвърляме граници,
Маршалският Жезъл ще остава залостен
в претъпканата с Бутафории раница.
27.04.2024 г., гр. Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени