10.04.2025 г., 12:13

Възкресяване

316 0 2

По Цветница съм бедна Пепеляшка,

обувам най-цъфтящия налъм.

Разбивам Принца щедър със перашка

и лягам си за стогодишен сън.

 

Пристига вълк космат да ме целува,

на пост до мен стои едно джудже.

Но приказките пет пари не струват,

щом литвам със вълшебното чердже

 

на мислите. В арабски нощи тъна -

хиляда нощи с тебе във разкош.

В деня на Спомена сама осъмвам

и възкресявам всяка наша нощ.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...