16.03.2018 г., 8:34

Възлизаща Венера

684 0 5

Любима,

твоите тихи стъпки

танцуват по голият под

и забързват кръвта ми.

Полата ти въздишките събира

и се свлича щастлива.

Възлизаш като Венера от нея.

Ослепях от белотата на твоето тяло.

Бъди милостива -

останах само с ръце и уста 

жадни за тебе!

-------------------------

Любими,

твоето забързано дишане

чувам през седем врати.

То е като мусона през лято.

Обжарва лицето,

гърдите гори,

разиграва плодните сокове.

Нажежава полата

и пръска искри.

Не, не мога да чакам!
Минавам на пръсти през всички стени

и Очакването се свлича в краката ми!

-------------------

Как се срещат два облака

в сухият ден

и светкавица прорязва телата?

После идва дъждът...

Дъхът укротен

след който никнат цветята!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...