Възлизаща Венера
Любима,
твоите тихи стъпки
танцуват по голият под
и забързват кръвта ми.
Полата ти въздишките събира
и се свлича щастлива.
Възлизаш като Венера от нея.
Ослепях от белотата на твоето тяло.
Бъди милостива -
останах само с ръце и уста
жадни за тебе!
-------------------------
Любими,
твоето забързано дишане
чувам през седем врати.
То е като мусона през лято.
Обжарва лицето,
гърдите гори,
разиграва плодните сокове.
Нажежава полата
и пръска искри.
Не, не мога да чакам!
Минавам на пръсти през всички стени
и Очакването се свлича в краката ми!
-------------------
Как се срещат два облака
в сухият ден
и светкавица прорязва телата?
После идва дъждът...
Дъхът укротен
след който никнат цветята!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
