18.03.2020 г., 10:12  

Възможна любов

1.3K 0 0

Бих искал да можем

със теб да вървим

от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено!

Ще бъда щастлив и  малко поне
 от твоето време да имам!
Прегръдка, целувка и разговор в мрака.
Ех, непомерни мечти!
 

Този стих е за теб,

невъзможна моя любов!

Хайде, ела! Нека бъде сега

наша

  възможна любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...