25.05.2022 г., 21:11

Възможно е

616 3 6

Възможно е
 

Май пристига винаги като начало, 
минава на зелено и със рози,
дъждът измива всичко овехтяло, 
което е изсмукващо и в прози!

 

Ще ни отърси с летните си бури
от илюзията, че сме вечни,
а лятото можем да се гмурнем
в забравените чувства на сърдечното!

 

Тези, които още си мечтаем
наяве и насън, в стихотворения,
сезонът е безкраен, да си признаем -
Пролетта е радост от творения!

 

Ще ме познаеш по топлото на юга
и истинската роза във косите,
ще поискаш да се вършеш тука
с обратния билет от съдбите ни!

 

Да ти отворя недописания лист,
дълго пазен, като за последно,
а после ме чети, разлиствай
и пиши истините, от душевното!

 

Май е истина и винаги начало
да разцъфне, като храст на роза,
дъждът носи дъгично одеало
да е истинско! Възможно е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...