Възможно ли е да направим невъзможното?
А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели.
Да върнем зрението на къртицата - сигурно всичко това боли.
Но повече боли, да те изтръгвам по капка на ден с устни напукани.
И хладта между нас да ни отдалечава и да гаси с тишина топлината.
Всичко е болка и всички са болни от нелюбов, а любовта е сираче.
Искаш ли да си осиновиме любов, за да направим невъзможното...
за да сме щастливи?