27.03.2014 г., 17:41  

Възможно ли е да направим невъзможното

1K 0 5

Възможно ли е да направим невъзможното?

А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели.
Да върнем зрението на къртицата - сигурно всичко това боли.
Но повече боли, да те изтръгвам по капка на ден с устни напукани.
И хладта между нас да ни отдалечава и да гаси с тишина топлината.
Всичко е болка и всички са болни от нелюбов, а любовта е сираче.
Искаш ли да си осиновиме любов, за да направим невъзможното...
за да сме щастливи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оживяв...
  • vyatur, veesiiq, Eна, благодаря от сърце и на трите
    че се поспряхте при мен. Първите коментари не се
    забравят никога.
  • "Искаш ли да си осиновим любов, за да направим невъзможното...
    за да сме щастливи?"

    Страхотна находка!!!
    Ех... ако можеше...
    А защо пък не?

    Добре дошъл, Станиславе!
    Много творчески успехи!
    АМИН!
  • Хареса ми! Поздрави и от мен!
  • Когато човек много обича, той прощава.И тогава макар и не напълно но е щастлив и доволен. Опитай, дано върнеш зрението на къртицата.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...