Възможно ли е задник да говори
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита,
как тъй и сам не се научи?
Лъжата казват ти я във очите,
не е той за овца, дори за куче,
в чийто кожи често си облечен....
А трябват зъби, хищни и свирепи!
Не слушай тъпия си глас сърдечен!
Чужд пулс, когато челюстта усети
и впиеш ги без жал
възползващ се от всичките моменти,
тогава чак ще си успял!
А ти, наивнико, се гърбиш,
с на другите бедите и проблемите,
като накрая най-редовно сърбаш
ония порции вонливи... от големите...
И пак пореден нож се е забил,
а друг успял е върху твоя гръб,
но е вината в теб, че си дебил,
все вярващ в хората, бе, много тъп!
И после, челото, защо е голо?
От ударите на Съдбата там!
Но, всъщност, тъжното е, Жоро,
че ти си ги нанасяш сам -
Обаче истината е, че ми говори -
Но предпочитам се такъв, отнесен странник,
отколкото загубил илюзорните простори,
и слушащ задника си... сам превърнат в задник...
17.10.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
