Ти Би могъл да бъдеш нежен,

ти Би могъл да те е грижа,

ти би могъл да ме обичаш,

но ти не си и си отивам.

Стоях до теб, търпях с надежда,

че утре ще се промениш.

Аз виждах образа, а сянката

съзирах в своите мечти.

Но ти остана с онзи поглед,

изпълнен с сива празнота,

с ръце, които просто пипаха

предмет, наместо любовта.

Изпитвах нещо, беше истинско,

но всяка рана прокървя

и аз оставах със желания,

които тъй и не прозря.

Ти Би могъл да бъдеш нежен,

ти Би могъл да те е грижа,

ти би могъл да ме обичаш,

но ти не си и си отивам.