Възпявам себе си
Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси -
Куци рими, шантави куплети,
липсата на Муза супер секси,
като таз на именитите поети.
Някак си се чувствах много бос
там, където ходи се с цървули.
Питах се, дали е щот съм прос,
докато се вдъхновявах в двете нули...
Залинях от завист по признатите,
все сравнявах строфите си с тях.
Чувствах се магаре сред талантите,
бях в бостан от тикви... зрънце грах...
Но ето, че открих аз сайт с поезия,
и плахо се промъкнах... като плъх...
Нали нивото знаех си... перверзия,
пропита със грънясал дъх...
Започнах да чета и стана чудо -
От мене имало дори по-зле...
Разпадна се за миг една заблуда
и се почувствах много по-добре.
И не, че качеството го увеличих,
но вече чувствам се достойно едноок...
А иначе пак мъча всеки стих,
но дадох си сам ранга... полубог...
Та тъй реших и сам да се възпея
забравил дните пълни с проклетия.
Да, гарван съм, но мелодично пея,
да, вълк съм си, но поетично вия...
Сега съм нов, по самочувствие поне,
че другото е ясно... Гола плява!...
Но пръв се чувствам между куците коне
с предчувствие... че ме очаква слава...
Та тъй издигнах се от улична порода,
до тежкото ниво на Селски бик!
Пълзенето на другите научи ме да ходя,
а утре ще съм, може би... Класик...
18.07.2019.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
