От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години
От мъдрост ли, от що ли се наля...
А ставите прискърцват като спици
пък зрението сякаш намаля.
От здравословни семинари вече стига!
Безспирно времето лети.
С топла супа или вкусна пита
не се отказва, ще се нагости.
Каквото беше…беше, но премина.
Сега сребреят моите коси.
Душата ми неуловима птица
все тясно ѝ е… иска да лети.
Стреми се да познае още свят
с неукротими ветрове и чудни сили.
Пристанища обхожда от бряг до бряг,
душевно припознати, разнолики.
Спокойствието може би е лек
щом стъпили сме в тази възраст...
Вървиме под ръка с годините навред,
а те ни черпят с чашата си мъдрост.
© Валя Сотирова Всички права запазени