Nov 6, 2021, 10:19 AM

Възраст

  Poetry
459 1 1

От днешната си участ не се плаша

и възрастта ми впила се в "телото"

Дали в студ или в дни горещи

с търпение обгрижвам го защото,

 

понатежа последните години

От мъдрост ли, от що ли се наля...

А ставите прискърцват като спици

пък зрението сякаш намаля.

 

От здравословни семинари вече стига!

Безспирно времето лети.

С топла супа или вкусна пита

не се отказва, ще се нагости.

 

Каквото беше…беше, но премина.

Сега сребреят моите коси.

Душата ми неуловима птица

все тясно ѝ е… иска да лети.

 

Стреми се да познае още свят

с неукротими ветрове и чудни сили.

Пристанища обхожда от бряг до бряг,

душевно припознати, разнолики.

 

Спокойствието може би е лек

щом стъпили сме в тази възраст...

Вървиме под ръка с годините навред,

а те ни черпят с чашата си мъдрост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...