9.01.2013 г., 13:16 ч.

Възрасти 

  Поезия » Друга
505 0 4

                                            

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.

Измислях имена на нежността си.

И всички птици бяха ми приятели.

Присмивах се безгрижно на скръбта си.

 

На 30 можех и Земята да повдигна,

да я крепя на смелото си рамо.

И лесно бе навсякъде да стигна,

а за из път любов си вземах само.

 

На 50 съм прекипяло вино

и  само в нощите бълбукам тихо.

По-трудно паля се, по-бавно стина,

живея си в измислен свят от стихове.

 

Ще стана ли старица белокоса

след още 20 подарени ми години?

„Ще бъда или не?” - тупти въпроса.

 С „Да”, Хамлет, моля те, отговори ми!

 

http://www.youtube.com/watch?v=v8WcHLh9MVM

 

                                    

  

  

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох с голям интерес.
  • "Да", Нина,макар че има бои за косата и може пак да си бъдеш цветнокоса.А стихотворението е много хубаво и заедно с другото- "Понякога"- навлизаш с летящ старт в Новата година!Поздрав и най-добри пожелания за 2013 и всички следващи години!..
  • Силно, по женски!
  • Пожелавам ти го от сърце!
Предложения
: ??:??