Възрасти

Jan 9, 2013, 1:16 PM

Poetry » Other

507 0 4

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.

Измислях имена на нежността си.

И всички птици бяха ми приятели.

Присмивах се безгрижно на скръбта си.

На 30 можех и Земята да повдигна,

да я крепя на смелото си рамо.

И лесно бе навсякъде да стигна,

а за из път любов си вземах само.

На 50 съм прекипяло вино

и само в нощите бълбукам тихо.

По-трудно паля се, по-бавно стина,

живея си в измислен свят от стихове.

Ще стана ли старица белокоса

след още 20 подарени ми години?

„Ще бъда или не?” - тупти въпроса.

С „Да”, Хамлет, моля те, отговори ми!

http://www.youtube.com/watch?v=v8WcHLh9MVM

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2013-01-10T12:32:50+02:00

Прочетох с голям интерес.
jollyroger (Коста Качев)

2013-01-10T09:37:21+02:00

"Да", Нина,макар че има бои за косата и може пак да си бъдеш цветнокоса.А стихотворението е много хубаво и заедно с другото- "Понякога"- навлизаш с летящ старт в Новата година!Поздрав и най-добри пожелания за 2013 и всички следващи години!..
eres (Роза Стоянова)

2013-01-09T14:00:27+02:00

Силно, по женски!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-09T13:45:45+02:00

Пожелавам ти го от сърце!