Възрасти
На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.
Измислях имена на нежността си.
И всички птици бяха ми приятели.
Присмивах се безгрижно на скръбта си.
На 30 можех и Земята да повдигна,
да я крепя на смелото си рамо.
И лесно бе навсякъде да стигна,
а за из път любов си вземах само.
На 50 съм прекипяло вино
и само в нощите бълбукам тихо.
По-трудно паля се, по-бавно стина,
живея си в измислен свят от стихове.
Ще стана ли старица белокоса
след още 20 подарени ми години?
„Ще бъда или не?” - тупти въпроса.
С „Да”, Хамлет, моля те, отговори ми!
http://www.youtube.com/watch?v=v8WcHLh9MVM
© Нина Чилиянска All rights reserved.
