9 ene 2013, 13:16

Възрасти

  Poesía » Otra
637 0 4

                                            

На 20 се надлъгвах дръзко с вятъра.

Измислях имена на нежността си.

И всички птици бяха ми приятели.

Присмивах се безгрижно на скръбта си.

 

На 30 можех и Земята да повдигна,

да я крепя на смелото си рамо.

И лесно бе навсякъде да стигна,

а за из път любов си вземах само.

 

На 50 съм прекипяло вино

и  само в нощите бълбукам тихо.

По-трудно паля се, по-бавно стина,

живея си в измислен свят от стихове.

 

Ще стана ли старица белокоса

след още 20 подарени ми години?

„Ще бъда или не?” - тупти въпроса.

 С „Да”, Хамлет, моля те, отговори ми!

 

http://www.youtube.com/watch?v=v8WcHLh9MVM

 

                                    

  

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох с голям интерес.
  • "Да", Нина,макар че има бои за косата и може пак да си бъдеш цветнокоса.А стихотворението е много хубаво и заедно с другото- "Понякога"- навлизаш с летящ старт в Новата година!Поздрав и най-добри пожелания за 2013 и всички следващи години!..
  • Силно, по женски!
  • Пожелавам ти го от сърце!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...