12.11.2024 г., 23:55

Възрожденска балада

448 1 2

Къде са днес – Околчица и Вола?
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва?
И вятърът край Шипка днес мълчи,
щом още Караджата се сражава,
сред хиляди куршуми и стрели.
Врагът е близо. Пукат канарите.
И въздухът кънти от вълчи вой…
А турците си плюят на петите –
от Бели Осъм – чак до Ахелой!
Където от зелените дъбрави –
до стръмните високи канари –
Черешовото топче ще разтърси
сърцата на заспалите орли!
И пак ще светне утре Небосвода!
И пак ще ражда нашата земя,
юнаци и моми – като Балкана,
тъй както ражда хляб и светлина!
Та щом Зората утре се събуди.
И тръгне да си ходи през Балчик,
да види как България възкръсва!
И става част от Божия светлик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...