7.10.2019 г., 11:40

Възторжени души

990 1 1

Възторжени души

 

Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.

 

Докосваме живота чрез наслада
потопени в реки и сред жита
усещаме предвечната награда
от тайните недра на Любовта.

 

До грейналата залезна жарава
израства преродена светлина,
през лунната пътека преминава
към новата изгряваща зора.

 

Вървим възторжено в душите
дори сред мразовити времена,
Надеждата възкръсва от очите
повярвала на своята звезда!

~~
Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението завладава със своята дълбока философия за силата на любовта и възродената надежда за щастие и пълноценна изява!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...